Mar 26, 2007, 9:26 AM

Като тъжният залез на дните... 

  Poetry
704 0 12
Като тъжният залез на дните...
уморени, пресечните точки мълчат
и затихващо стенат в очите вълните.
Не вихруват, не тътнат и не бучат.
Като котка със девет живота,
любовта се преражда в живот,
девет месеца носена във утроба,
хиляди  песни за нея звучат.
Носи лик на красивата синя небесност,
а телото и стройна, красива река...
тя изтича през моите пръсти,
недочакала да я изпея... да я родя.


© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??