Oct 19, 2006, 11:51 PM

Като узряло вино 

  Poetry
813 0 11

Опитвам се - вървя напред, а не назад
и с поглед в миналото не се връщам.
Живея бързо, със замах, и не поглеждам
там, където няма топлина - да гали и обгръща.


Аз още чакам По-дълбоката любов,
която като вино във бутилка зрее.
ОпИла се от неговия нежен аромат,
тъгата в сърцето ще преодолея.


Мълчание е страстният език на любовта,
а нейният ще бъде твоят поглед влюбен.
Дълбоките ти чувства ще събудя с нежността
и светлината, струяща от сърцето ми обсебено.


И в тишина, от виното пенливо ще отпиваме,
с очи един във друг, сред обичта.
И няма нужда тя от други украшения,
щом той е само наш - светът на две сърца.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??