Много, много отдавна,
когато бях още дете,
исках да съм Василиса прекрасна.
И често, вместо мащехата на Снежанка,
заставах пред едно старо огледало
(което най-накрая успях да счупя,
защото...).
И вместо да се радвам на красотата си,
неволно го питах:
"Огледалце, огледалце, я кажи,
защо съм тъй нещастна на земята?"
А и без това живях като Пепеляшка - ...