Нямя ден!Няма нощ!
Боли ме всеки къс от тялото,
солени капки тялото обливат,
ръцете сграбчили са огледалото.
Безпомощно е тялото,
съзнанието стене.
Болката е покорила всяка час от мене.
Измъчва се душата ми ранена.
Не мога вез усмивка да живея!
Душата ми си прави път към "вън".
Ръцете пускат огледалото....
Безпомощно остава тялото,
а писъкът на стълбите застава
и сякаш никога не съм живяла....
© Вилияна Стоянова All rights reserved.
Поздрав и усмивка .