Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея,
забързан да се влее в дълбоката река.
Песните на птичките, шумоленето на листата.
Поемам дълбоко въздух,
а очите все още са ми затворени.
Чувството да усетиш красотата с другите си сетива,
доставя още по-голяма наслада.
Някъде там в далечината се чува ...