Jul 12, 2007, 8:51 AM

Като за последно 

  Poetry
674 0 8
 

Така те поисках... И сякаш е смъртна присъда

това, че мига си отива... И губим частица от нас.

Копнежът по теб в безвремие тук ще превърна.

В часовник от нежност затварям молитви от страст.


И себе си моля! Въпроси не искам да има.

Съмнения, страх - да паля огнище от тях.

А ти не мисли! С очите си просто ме взимай.

Със устни пиши многоточия, пълни със грях...


Така ме живей... И сякаш сега е безкрая.

А утрото -  изстрел в лъчите на бяла луна.

И зная, че ти ще ме срещнеш по пътя. И зная...

И знаеш... Такава избираш отново да се преродя.

© Радостина Марчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??