От бреговете на Мароко се носи
онази отровна суша… Хлъзгава…
Сякаш копае във въздуха. Проси
от моята кожа водата. И потъва…
Казабланка. Бялата къща. Ето я…
Само красив мираж е насреща…
В очите блесва усмивка. Където
е хладно и тихо. А вън е горещо…
Запалена е пещта на гнева. Тихо
разтапят се всички излишности…
Без да чувстваш глад и въздишки.
Не хора, вбесяват ме. Личности… ...