Да бягам, да искам,
да вярвам в теб…
вечерях с огризки,
и отпивах оцет…
Не страдам за „вчера”-
то лежи в писмо, в бутилка
си плува, а аз кой съм… какво...
И всичко ме дебне, от мирис
до цвят, уморен ще полегне
злощастният свят…
Той вкопчен е в нещо,
както всеки от нас… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up