Рухна в прахоляка топлата ти дума,
така и не достигнала до мен,
впита като кабърче във гума,
болката вилнее адски в мен,
думите ти профучават край главата,
като торпот от препускащ влак,
и се разпиляват из полята,
след това за нас настъпва мрак,
казваш още ме обичаш,
молиш ме да ти простя,
пак лъжи в лице ми ти изричаш,
хвърляйки ме в пропастта, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up