---
Не идвай при мене по залез, когато
съм скрила в очите си спящо огниво!
Тогава съм есен без циганско лято
и твоите мисли до дъно изпивам.
Тогава на времето — в роба крилата —
спотайвам на тъмно стрелките му криви.
Потропай по изгрев — тогава съм щедра
на люляков мирис, на мека постеля
и нежно посипани ядки от кедър —
красив еликсир за ръцете ти бели.
Извикай при мен всички спомени ведри ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up