Келнерът го навести
/... и ръцете, и краката са... криле/
.... О, да.... красива... и някак мистична -
такава... рядка вглъбеност – беше различна:
в рокля – черна, на рози - в екрю
гледаш я.... прошепваш: “Дежа вю”.
Помниш ли?!.. Вечер... сядаше винаги там,
на маса за двама – наричахме масата “храм”.
Питиета, поднасяхме - винаги две.
Изпиваше само рубина в чаша “Розе”.
Пианото пееше, сякаш за нея, и то е дошло -
песен лирична - “за време оно”. ...