Стих_ти_посветих (Петя Гечева)
28 10
Oct 25, 2019, 3:49 PM

Килата, майка 

  Poetry » Humour
1057 2 6

Аз съм майка по дънки,
с "бяла" тениска. С кок.
Чиито нервички тънки
често бие ги ток.
С малко диво зверче -
двугодишно и сладко
и с голямо синче...
под название "татко".
Сякаш имат си бас
кой ще може със скок
да се кàчи от раз
на въпросния кок.
И изпробват така
тая нервна система,
питам аз: за кога?!
Нея вече я нема...
Изчезна безследно,
сетне току-така
мойто мозъче недно
сдоби се с крака.
И подире ѝ хукна,
но не тръгна самò,
като изворче рукна
от косите валмò,
от очите - искрите,
от леглото ми - сън,
Хайде, бягайте сѝте
вдън горите! Навън!
Е, какво като няма
вече буйни къдрици,
нè съм дама, а мама
с поувехнали... амбиции.
В таз' борба, аз си зная,
на сбогуване с драма,
с мен ще бъдат до края
мойте сто килограма.

© Петя Гечева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??