Взират се във нишките очите,
пръстите се мушкат с бързина.
Тупиците тупат, тупат в ритъм
И създават чудна красота!
Уморените ръце не спират
и рисуват с преждата цветя.
Сръчно канурите се провират
И извайват хиляди слънца
Тъй отколе тук тъкат килими
баба, майка, дъщеря, сестра.
Вплитат приказки за самодиви
И творят неземна красота! ...