Виждам грешките
на тази самодоволна арогатност.
Ускорен от пулсираща сила,
руша, а не създавам.
Греховете си от огледалото изтривам
и никоя сълза не опрощава.
Грехът застига като бумеранг
чрез болката.
От нея понякога спирам да дишам.
Заблуждавам се, че ще се променя,
без да се преборя със слабостите си -
жива гротеска на онова, за което се мисля. ...