КИНО (по Н.Й. Вапцаров)
От работа до хипермаркета - кафе, храна и шум,
по телевизията - пак безсмислен шум, реклами,
от интернет - безплатен филм, да ме прощава хан ти Крум,
какво ти кино, каква "Една човешка драма".
Как с трепет вечерта избягваме действителността ни,
заменена с нещо притъпено, безопасно, смляно,
как после трепетно, като на кино потъваме в съня ни,
където борбите ни, ах, изненадващо намират смисъл,
където изненадващо живее, диша любовта ни,
звънти тъй безразлична към сърцата ни безотговорни,
където песните ни до една са безмоторни...
... И през нощта във тясното легло
дали ще изгорим по двама
или сами ще гаснем - едно е ясно:
Живот, борба, с любов и без -
трагикомичната човешка драма
за всеки - само не за теб - е - как да кажа - е измама.
© Петромир Панайотов All rights reserved.