От всеки двор надничат зелки –
измежду рошавите
пламенни листа –
приготвени за бъчвите са…
И като никога са изтървали
циганите лято –
търкулнало се от катуна
като калайдисана тава –
не е ноември – юли –
свети за последно
преди дъжда…
Аз и на есен бих била доволна
да шушне тиха
скромно и едва
да се измъква и намъква –
като ръкавица –
от душа в душа
Тя щеше тъй невинно –
но сигурно –
да отнеме моя хлад…
А не туй лято – да се блъска
като огън – в зимна вода…