Целувка за утрешно сбогом
не търся в поредния крах,
разпалих любовния огън,
щом у дома се прибрах,
където ухае на рози,
светят гирлянди, елха,
захвърлени, маските бронзови
блестят сред градинска леха
и грее в камината огъня,
запален с любовни слова,
пътека ме води при Бога,
прикриван от скрита мълва,
целувки до смърт ме изгарят,
пияни от сила и мощ,
фитилът гори, не догаря
поредната Коледна нощ.
Целувка за утрешно сбогом,
утехата адски боли,
като компютърен логин
е всяко начало... Нали?!
© Димитър Станчев All rights reserved.
е всяко начало... Нали?!..."
Ехееееее, това направо ми изби зъбите. СТРАШО Е!!! Евла, играч!!!