Китара без струни
Няма смисъл от лъжите вече.
Не те обичам аз, човече!
С одеялото на спомените те покрих,
от съзнанието ми те заличих,
сега участваш само в моя стих!
Омръзна ми да гледам колко си наивен,
но аз дълбоко те познавам и знам, че си безсилен.
Думите ти излизаха тъй звучно,
като от вълчебна китара.
Но сега звучат те само скучно,
лъжите са цяла камара! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up