Някъде в здрача син свири китара,
струните галят сръчни ръце,
сънно щурците рефрена потварят,
славей припява с глас на звънче.
Мрежа заплела е лятната вечер,
сребърен прах е посипал града.
Тихо е, само акорди далечни
нежно звънят и събуждат нощта.
В тях оживяват стаени копнежи,
сън несънуван, неясна мечта...
Пориви луди и страстни надежди
сладка магия вливат в кръвта. ...