Като пръснати звуци от китара

минава нашият живот.

Китара - звучна, силна, чувствена,

в ръцете изкусен китарист.

Струните златни нижат тонове,

струни, опънати докрай.

Само миг невнимание

дели ги от вечния покой.

Свири свирачът, ниже нотите,

звуците - един след друг.

Тъй както миговете от живота

ни следват в житейския ни път.

Свири, свири, свирачо, свири,

дрънни с пълна мощ китарата,

нека да усетим с пълна пара

как действат хилядите звуци от гласа на струните.

Но ето - краят на мелодията идва!

Но ето - късат се струните!

Увисват, а той се мъчи -

мъчи се да свири на китарата.

Остават три - две - една,

мина мелодията, мина и живота.

Не може да се изсвирят повече тонове,

не могат да се изживеят още мигове!