Да обичаш – това е дихание,
глътка въздух, живот и наслада.
Ти се раждаш сред лунно сияние
и не искаш да има пощада
за сърцето ти. Огнена диря
нека свети след него в безкрая.
Да изгаря от жажда душата ти
и за нея това да е рая.
Ти се раждаш в нозете на огъня
от утроба пламтяща и страстна.
На олтара за жертвена клада
ще възкръснеш за обич прекрасна,
за да можеш да светиш в очите
и туптиш във гърдите любими.
Да изпиваш от жажда сълзите,
а над теб небесата тъй сини
да изчезват далечни, незрими.
Да обичаш – живителна глътка,
споделена със жадни уста.
Любовта е разцъфваща пъпка
на олтара... сред пепелта.
© Детелина All rights reserved.