Клада

Oct 15, 2010, 8:08 AM

Poetry » Phylosophy

472 0 6

Всяко утро аз се раждам,
вечер всеки път умирам.
Кули бутам и изграждам,
само в сън покой намирам.
Вкъщи връщам се печален,
самотата ме занича.
Нещо някъде забравил,
някой някога обичал.
И така е, до когато,
любовта не се отприщи.
Ден и нощ, и зима с лято
сливат се в едно огнище. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Клада

Искате да прочетете повече?

Random works