Отново е пролет! В душата ми - не!
Днес като слънцето искам да пламна.
Скромна утеха да имах поне,
случайно, когато в ума ми попадна.
Условно говориш, но само мълчиш.
Не разбирам обаче, но ти се разбираш!
Послания пращаш на език „може би”,
които въздушно и тайно, криптираш.
Как да узная какво разпилях?
От чистата истина, прах не остана.
Пролет е вече, на теб задлъжнях!
Изгорях от лъчите ти, все неразбрана. ...