И тръгнех ли, избирах дълъг път,
и все вървях по стръмните баири,
един не се нае да ме сподири,
там, дето болки и стрели валят.
Човеци много, Любовта е кът,
по стъпките ми леден вятър свири...
Жадувах само обич, дом и мир и
да спра за миг. Нозете ми кървят.
В два куфара живота си побрах,
от самотата ми не ме е страх
и не за мен е тази песен жална.
Дали изплащам на предците грях? ...