Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
307 8035
May 14, 2018, 7:55 PM

Кладенчари 

  Poetry » Other
474 7 15

В недрата земни

лопатите ридаят

земя се свлича 

шепнат гласове

а горе, в къс небе

слънчеви лъчи играят

дъхът на пролетта

копачите зове.

А те след всеки удар

слизат по надолу

и търсят царството

на живата вода

потта се стича

очите огън пари

но виждат в дълбините

Оазис със мечтаната река.

Глината в ръцете

като восък лепне

нейде под краката

блясък на вода

сякаш в дълбините

тайнствен глас им шепне

"Изворът е близо,

посегни с ръка".

 

Май, 2018г

Френклиман, Гавраил

 

 

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Слязох там долу, за да търся себе си. Благодаря ви за подкрепата приятели!

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вълнуващо преживяване! Почувствах...
  • Никога не ми е минавало през ум, че подобна тема може да звучи толкова красиво и образно! Радвам ти се, Гавраиле, че от нещо, на пръв поглед съвсем обикновено, си успял да сътвориш красив стих! Поздрав и от мен!
  • Дочка,сигурно за това живата вода е толкова търсена и толкова ненамирана.
    Пепи,действително да видиш първата шепа вода която се появява незнайно откъде под краката на копачите е незабравима гледка.
  • Толкова е образно, че сякаш бях там. Виждала съм като дете копаене на кладенец на село и неописуемата радост, когато избие вода, но разбира се, тук има и символика...Поздравления, Гавраил!
  • Таня,къде е границата между възможното и невъзможното.Едва ли ще знаем но винаги ще я търсим.
    Стойчо,винаги съм се прекланял пред тяхната работа.Тя винаги е свързана с трепетта на откривателството.
    Младене,много си прав.Постигането на целта е смъртта на очакването.
    Владо,както винаги със силни думи ме насърчаваш.Благодаря ти!
    Ангел,поздрав и на теб приятелю.
    Силвия,царството на Хадес винаги предизвиква невероятни усещания.
    Светла ,след като се завърнах горе е удоволствие да приемеш поздравления от приятели.
    Катя,струваше си да се спусна долу,при тях.
    Иржи,исках и двете неща да събера в едно.И като че ли се получи.А за слизането,слизах.
    Елица,много си точна в преценката.Търсенето е външната изява на мисленето.А като че ли хомосапиенс е създаден за тази мисия.
  • Мисля, че тези кладенчари са събирателен образ на вечно търсещия човек.
    И текстът е силно алегоричен.
    Поздравления, Гавраиле!
  • Ама ти наистнина ли се навря там в дупката,Гавраиле?И ...намери ли себе си,като си търсел това?Или има някаква символика,която май само аз съм разбрала 1:1 така-просто описание на тежкия труд на кладенчарите,които не се изкушават нито от слънцето,нито от пролетта,а копаят,за да стигнат до водата,без която животът е немислим!....
  • Поздравления за стиха ти , Гавраил!
  • Поздрави, Гавраил!
  • Харесах и усетих. Поздрави.
  • Поздравления сърдечни Приятелю!
  • Мечта е живата вода. Мечта.
    Мечтател само може да я стигне.
    Откривала се казват със душа,
    която била чиста като извор...

    Харесах и аз. Поздравления!
  • Интересен замисъл. Копачите търсят живата вода под земята, докато тя може би извира от някоя висока и мистична планина, скрита за очите като Шамбала. Но нали някой беше казал: "Целта е нищо, търсенето е всичко!"

    Поздравление за оригиналното виждане, Гавраил!
  • Това е труден,но мистичен занаят...
    Сила и творчески път към "душата на Природата"-Водата!
    Поздравления за творбата,Гавраил!
  • Копнежите на Душата нямат край.
    Онова чувство - да откриваш, да опознаваш.
    Да се откриваш в творенията на Твореца.
    И да не се откриваш. Гибелно или прераждащо.
Random works
: ??:??