Кладенец на реалността
България тихо загина, момче!
Да беше отново велико се бѝла!
В епоха, в която лъвът не реве,
прелива с тъгата в очите си Рила!
Душата си скрила и стрила страха,
остана без лято и ято от песни…
Лицата ни в сила фучат и гърмят,
а вън се излива смълчаната есен.
Куршумът е грозен, опасен и зъл,
макар да танцува на валс и сона̀та.
Двубоят се води открит, на чакъл…
И рефер отново е клетият вятър…
България тихо загина, момче…
Изпита и суха, направо се свлече,
и в слепите длани на смело дете,
„Обичам те, чедо!“, за сбогом изрече.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви! Радвам се за провокираните емоции. Ще дойде краят на тази безнадеждност...
-
Изключително! Силни аплодисменти!
-
Разплака ме! Боже!
-
Тук си звън на събуждаща камбана! България има нужда от своите нови будители, Митко, дано и други млади хора застанат зад знамето на поетичното ти слово!
-
Харесах и вдъхновението и смелостта с която си казал истината!Браво!
-
Толкова болезнено откровение, но вярвай,не губи надежда!
-
"„Обичам те, чедо!“, за сбогом изрече." !!! Силно!!!
-
Димитър, ти си бъдещето на България! Дано има повече млади хора като теб, за да бъде светло бъдещето на нашата мила родина!
-
Димитре, поздравявам те за смелостта открито да заявиш своята позиция!
Със стихотворения като твоето се пише история!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
