Jul 18, 2019, 8:27 AM

Клас стани! 

  Poetry » Phylosophy
1182 3 5
Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване –
неуверено нижем в тетрадките тънки чертички,
та от плахи хлапета Калена стомана да станем,
за света щом прогледнем, зачитайки сричка след сричка.
Ей ни – пак ни връхлитат диктовки, контролни и класни,
теореми и формули, тези, физични закони.
Тебешири летят и бележки, и смях в междучасия.
Часове и ваканции чакани още се гонят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла Илиева All rights reserved.

Random works
: ??:??