Aug 10, 2010, 12:36 PM

Клеопатра 

  Poetry » White poetry
926 0 6

Декорът догаря
в чашата на живота
отпит от пустинята
изравяща плътта

от водопадите ù...
и покълва в нощта
като дива роза

разцъфваща в Луната...

се потапя в тишина
от тайните на Богиня
разлистили Лика ù...

© Милен Пеев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Виждам, че ти харесва тук, Ронда!
  • Не, Белла - просто е написано с много любов и нищо повече от това, което е достатъчно!
  • Благодаря ти, Стеле!
  • Красив!
  • Тръпката се изцежда
    бавно от стрелката
    спираща в междуизпълвани
    пробождания на липсата й...
    в един зов...
    от тънката й
    жадна линия
    на извитата й
    периферия
    до изгарящия изгрев
    за да я има...
  • Благодаря ти, мило!

    В миналото бях египетска принцеса
    сега съм слънчева жена
    неусетно мислите ми ме подеха
    и отведоха до теб далече настрана......
Random works
: ??:??