Nov 4, 2013, 11:46 AM

Клепоуха орис 

  Poetry » Other
528 0 3

Клепоуха орис

 

Усмивката- защитната ми броня,

премигва кротко в есента.

Аз само с нея плаша коня

на всеки рицар, не познаващ верността.

 

Опазвам своята градина

от всякакви пернати и двукраки.

Каква добра година!

Страхуват се: от дланите ми- драки.

 

Очите ми, почернени с катран,

се впиват с поглед благ,

в страха на всеки непознат

дошъл да бръкне в моя свят.

 

Кратуната ми- гладка, куха…

Нима ги кара да се извървяват?

Каква бе тази тяхна орис клепоуха:

в едно и също да ме уверяват ?

 

Познавам ги. Показвам им го. Казвам.

Когато глухото у тях ми натежи

с усмивка ги наказвам:

изпращам всекиго пеша дома да си върви.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Добре сте ми дошли на скромната страничка при песничката на бостанското плашило
    Славяна, понякога човеците сме смешновати, мисля аз. Благодаря ти!
    Зем, ами да беше влязъл в сайта и на лични да ми беше оставил съобщение, а иначе, да знаеш аз все още си пазя твоя телефонен номер, ако не вярваш- ще го напиша в коментарното поле. Благодаря ти!
    Краси, мечтая си някой ден да вървя в третата седмица на юни по улиците на който и да е български среднощен град след твоята хармоничка, прибирайки се в хотела с приятели след вълнуваща среща Благодаря ти!
  • клепоух=глух ? Е, не може всички да са музикален слух.
    Пъстроцветен е светът ти, разнофлорен! Пази градината, Светла!
  • Ами ако закъса в града от който си и ти няма телефона...Колко съм се взирал това лято по центъра на Котел, ама нейсе.
Random works
: ??:??