Jan 27, 2009, 12:14 AM

Клетка 

  Poetry » Other
562 0 4
Затворен в себе си дълбоко,
опитвам се да вдишам от живота.
Навън е толкова широко,
но аз седя под нулевата кота.

Не е ли толко лесно нещо
отворен към света да бъдеш?
Ала душата бори се горещо
сама да страда и тъга да жъне!

Оставам в клетката затворен
без порив да напусна малката килия.
Но някак чувствам се спокоен,
че сам ще бъда в таз убийствена стихия...

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Понякога са нужни тези състояния - без порив, сам, затворен в себе си, но не и забравил живота. Моето усещане е, че съществото в теб се готви за нещо повече от обикновено отваряне към света.
  • Благодаря за съветите!Ще се опитам да го преработя, когато ми се занимава .
  • Момче, първият куплет те задължава да направиш и другите два толкова силни, дори повече! Мисля, че много можеш!
    Поздрави!
  • втората строфа има нужда от ремонт.

    поздрав!
Random works
: ??:??