В клетка съм окована,

приличам на птица ранена,

в затвор мрачен, на сянка -

съдба, от теб отредена.

Защо ме гледаш така?

Нима съм птица без крила?!

Искам свободна да полетя,

но ти с фалшива любов ме окова.

Скришом тайни срещи -

уреждам си със слънцето.

Само то е моето бягство,

само то е истината ми.

Погледни! Аз не съм птица,

нямам крила, но скоро ще отлетя.

А ти остани и се самосъжалявай,

за стореното сам се наранявай!

Потърси! Причината е клетката,

пътят ми един е - към слънцето.

А ти остани, ако можеш ме забрави!

Виж! Аз съм човек и летя...