Тъй тъжно, то се чува
как ридае някъде сираче,
не знае дрехи,обувка как се обува.
И безропотно, и непрестанно плаче.
Тежи да слушаш самотното дете,
без майка, татко, отрано то сирак,
не знае как да е безгрижно, клетото хлапе.
и не спира да тъжи, рони сълзи пак.
И от никъде надежда няма,
пусто, то се лута вечер, търсещо човеци със сърце.
Гледайки щастливото семейство, къщата голяма,
и печални сълзи трие от своето лице. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up