Хей, луда жено, стига се тръшка.

Гемията ти е стара.

На чурук дъска пияна се люшка,

и за каруца не става.

Уф, луда жено, спри и не офкай,

счупеното е счупено. Все едно -

фарфор или чиреп на делва -

лепило за чудо няма.

И да си тръгваш, и да се връщаш -

пътечката ти е омотана.

Режи до възел, че Ариадна

кълбенцето не си дава.

Кълни високо, да го застигне

дюлгера му с дюлгер ваджишки.

Теслата дланта му да пари -

да му излезнат пришки.

Тавана му дъжд да пробие,

да се освести божкем.

Иначе - метла! И на боклука.

Да хлопа дъската му нощем.