tanq_mezeva (Таня Мезева)
1599 21358
Jul 16, 2014, 8:56 PM

Клетва 

  Poetry » Other
593 0 11

Четирнайста е дата. От месеца юли.
Най-черна. Превратна в моя живот.
И нищо че вън слънце яростно жули, 
не чувам, не виждам, не сещам и Бог.
Всяка дума е болка. Мисълта е прокоба.
Споменът... Боже, кошмарно жесток.
Как да изтръгна тази гледка злокобна
и трансформирам в бистроструен поток?
В кафез днес заключих сърцето кървящо.
Наложих му вето...  да бие с любов.
Дадох шанс на сълзите да стигнат аязмо,
в което да раждат за теб светослов.
Как да те върна, сине?  Не мога!
(Злото се киска доволно сега).
Но обещавам! Кълна се пред Бога,
не ще му простя... и с добро победя.
Цялата Вяра светлинна ще впрегна,
всички стихии ще яхна  сега
и ще изпълня свята клетва заветна
светлата памет в бял стих да сбера!



© Таня Мезева All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??