Ще те прибера
в черупка от рапан
и така ще те запазя,
дланта ще бъде твоето легло,
устата ми чаршафа…
да не се отчупи огледалото
и някое парче да падне в теб.
Да не би отвънка някой бяс,
яхнал призори луната,
кръвта ти да съсири
и да спре дъхът ти,
вместо в мен да капе ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up