Клетва в храм душевен
Случи се така, щото с една жена позната,
по ред независещи от нас причини,
разделихме се... ей нà - за нищо! И минаха, ехеее... години...
А как бяхме влюбени...? Не питай! От тук… та чак до небесата!
Всичко беше хубаво, слънчево и сладко,
но така и не успях да навляза в дебрите ù на Душата.
Докоснаха ни се за малко, само във синхрон, сърцата...
Може би защото душевността ù бе богата, а времето ни бе тъй кратко.
Но ето така е трябвало... И така се случи,
среща случайна - пред една стъклена врата...
И от нея покана топла аз получих, ...