Не са ли цензорите на духа
изровени от ледена епоха?
И всяка зима репетират
старо агрегатно състояние.
Но когато дойде лятото
изгарят в кладата на чувствата
забранените слова за климата.
И все сънуват мастодонти,
саблезъби тигри и мамути!
В пещерата на страха
танцуват сенки...
Там всеки страх е подозрителен.
Добре ще е да помълчим,
защото словото привлича
враговете.
А те са кошмарни канибали,
които дебнат някой да заспи.
И после?!
Вече трябва да замълча,
защото цензорите бдят!
И пазят с несломим възторг
под стража нашите копнения.
© Стойчо Станев All rights reserved.
Благодаря за Любими, щураче!