КЛОН
“Изгряват залези.”
Борислав ЦЕНОВ, “Мотив за спомен”
... И духат ветрове, и сняг навяват,
и, както някой беше казал вече,
изгряват залези.
За мен – изгряват!
И се търкаля кръговратът вечен.
И падат дъждове, за да ме къпят,
мъглите се заплитат в мен, понеже
сравнението може да е тъпо,
но аз съм в дъб разлистен
клон наежен.
Разтворил съм листнати гъсти пазви,
в листата две гнезда крепя грижливо
и слушам сока в мене.
Не приказвам –
дърветата живеят мълчаливо.
Но остарях.
И – сух и грапав! – виждам:
по-други са останалите клони.
За мене сякаш времето приижда
и в късна есен сухи листи роня.
А всеки лист е стих – жълтее, пада,
преди в дървото сокът да изстине.
Това ли е голямата награда
да доживееш кротките години?
Това е, може би!
Полека-лека
листата капят – златни некролози.
Стареят и дървото, и човекът,
но аз – безлистен! – ще съм гол и грозен.
Метафорите няма да ги има,
стихът отлитнал ще ме разсъблича,
ще сваля дрехата на моите рими...
... И аз на себе си ще заприличам!
Ще бъда сух.
И вятърът ще свири
през пръстите на вейките ми голи.
На този свят роденото – умира.
С ума си го разбирам.
И се моля
да стана клон изсъхнал в жарка клада –
така поне ще топля и ще светя.
Дървото дава плод доде е младо...
... за огън търсят сухите дървета!
© Валентин Чернев All rights reserved.