mspasov29 (Мартин Спасов)
121 16
Nov 4, 2011, 9:01 PM

Клоните на живота 

  Poetry
748 0 8

 

Катерих житейските клони

и те изподраха мечтите ми.

Прилагаха свои закони –

нечувани и неписани.

 

Нечестно върха бранеха –

коварно рушаха гнездата.

С плод кисел винаги хранеха

и тялото, и душата.

 

И стъпките мои препъваха,

плющяха ми вейки в лицето.

Сълзите в земята потъваха

и аз виждах ясно небето.

 

Простих им. Разбрах аз, че зло

не ще победи в мен доброто.

Качих и последния клон -

сега той ми пази гнездото.

© Мартин Спасов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??