Dec 16, 2009, 1:19 PM

Клошар 

  Poetry » Other
821 0 3

Клошар

 

Хората ме презират

и за отвратителен намират,

бързо ме подминават

и покрай мен не се застояват.

 

Аз съм клошар

и на подлеза господар,

но нямам прислуга,

деца и съпруга.

 

Имам само един съквартирант,

много е готин и не е музикант

Рекс се нарича

и от години с мен тича.

 

Той е моето куче,

но беда с него се случи,

блъсна го кола

и едвам оцеля.

 

Сега лежи и не ходи,

въпреки че иска с мен да броди,

вечер ме чака да се завърна,

да го гушна и прегърна.

 

А навън зима пак се задава

и на мен все по-тежко ми става,

често боледувам

и постоянно студувам. 

 

Все по-трудно намирам храна,

а трябва да храня две гърла,

гледам да не се предавам

и към поредния контейнер продължавам.

 

Надигам капака със свито сърце,

чакай да седна, че нещо ми е зле,

кой какъв е по боклука познавам,

май ми мина и трябва да ставам.

 

Ето, например, тези са богати,

изхвърлили са салати,

половин буркан лютеница,

салам и малко кървавица.

 

Най-накрая ударих джакпота

и ще си подсладя живота,

намерих шоколад и ракия,

три домата и туршия.

 

Тази вечер с Рекс ще пируваме,

нищо, че студуваме,

такива са моите радости

и на никой не правя пакости.

 

Ето, вкъщи се прибрах,

но, господи… какво видях!

Рекс е затворил очи

и вечен сън спи.

 

Не ме дочака, горкият,

чакай с одеялото ще го завия,

защото се е вкочанил.

Боже, колко ми е мил. 

 

Какво ще правя сега,

ами, че аз нямам никой на света.

за какво ми е тази храна,

като няма с кого да я споделя.

 

Ще пийна малко и ще спя,

а утре ще си търся сродна душа,

защото не искам да съм сам,

а дали ще открия… не знам

 

Събуди ме шумът на камионите,

гледам - свършиха кашоните,

 огънят загасна

и надеждата угасна

 

                                       Валери Бобев

 

 

 

 

 

 

 

© Валери Бобев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • petinka67(Петя Кръстева)
    Да, историята е тъжна, но героите в нея са реални и са коло нас.
    Идеята е всеки от нас да погледне в гардероба си и да види дали има неща който не носи и не му трябват вече, да ги сложи в една торбичка и да ги остави до близкият контейнер (все пак говорим за неща които така или иначе не ползвате), така може да спасим човешки живот, пък било то и на един клошар само.(мисля че никой не води статистика колко са и колко от тях умират ежегодно)
    Нека сме по-добри не само по празниците!
    Симеоне сърдечен поздрав!!!
  • Макар и тъжно е много хубаво !
    Разплакващо ,дори !
  • Тъжна житейска картинка си нарисувал!
    А иде Коледа!
Random works
: ??:??