КЛОШАРКА
Тя вече е старица бедна
и често рови в кофите за смет.
Не един с погнуса я погледне,
и благославя своя си късмет,
че има покрив и храна, постеля;
че само радост във живота е видял,
и пали тайно свещи във неделя,
за дето още е на тоя читав хал.
А тя си има своя територия,
количка за изхвърлени мечти,
нагласа със живота да се бори ...