... когато и последното листо се смъкне от печалните дървета,

и циркът, сгънал гнило шапито, отпраши зад деветите дерета,

и публиката сяда у дома пред тъпия – до ужас! – телевизор,

нагъва лук и реже саздърма, разцъква в Twoo или се кефи в Blizoo,

мелтемите морето чорлят с яд, и то реве – Чудовището Неси! –

и нощем върху стихналия град дъждът развява дрипави завеси,

и вече няма кой да изкрещи, че е менте и дрипавият въздух,

и ти, забил във пясъка пети, усещаш как животът се изплъзва,

и плажът леденее – адски пуст, по-пуст от Гоби, Тар и Атакама,

и дюните под теб оголват бюст – ужасна силиконова измама,

а ти прекрасно знаеш, че не си дошъл щастливи песни да си свиркаш.

Сам Бог, поете, теб ще те спаси, защото ти си клоунът във цирка.