May 20, 2008, 8:33 PM

Клубът на Големите 

  Poetry » Phylosophy
611 0 4

             Клубът на Големите

 

В клуба приемат само най-добрия –

най-силния, жесток и оцеляващ.

Във него няма място за добрия –

разбиращ мъдрото и възхваляващ.

 

В клуба приемат с членска карта нова –

лъскава, пищяща, зла  -

приемеш ли да влезеш, си виновен

за неизвършени от теб дела.

 

Веднъж допуснат, роб си (но не знаеш)

на безконечни, празни суети.

За бистрия си ум пак ще дерзаеш,

ще търсиш начин злото да сломиш.

 

А може да се радваш, да живееш,

да полетиш на новите криле

и звънка, тежка песен да запееш,

загубил битка с люти врагове.

 

Във този клуб не се прощава –

не бива да мечтаеш милост ти  -

клубът безумни радости дарява

и взема ти красивите мечти.

 

Да влезем във клуба мечтаем всички

и питаме се – близо ли сме вече?

А стигнем ли, поставяме в кавички

живота си, изплъзващ се далече...

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не е нужен! Просто казах какво не ми хареса, по-наивно е, просто не е на висотата на останалото в стихото. Лично мнение, Иванова. Знаеш колко не те понасям, нали!
  • А стигнем ли, поставяме в кавички
    живота си, изплъзващ се далече...

    !!!
  • Хареса ми! ( Без втората половина на 3. и 4. куплет - малко клиширано ми седят.) Иначе - силно, хубаво стихо!
    Поздрави, Нико!
  • "Веднъж допуснат,роб си(но не знаеш)
    на безконечни,празни суети."
    Поздравления!
Random works
: ??:??