Ключ към душата
Отключих сърцето си,
отключих душата си.
Но на доброто,
отвърнаха
с предателства,
коварства
и удари в гръб...
Протягаха пръсти
и драскаха с нокти
и оставиха
кървава диря
в душата...!
Затова ще заключа
сърцето си,
ще заключа душата си!
Не ги искам вече
в моя живот -
пропиляха си шанса
отдавна,
да се докоснат
до моя вътрешен свят.
Затова нека останат навън -
така им се пада...
дребни жалки душици
пълзящи в калта...
Останете навън -
там във тъмата...
А в мен слънцето грее -
защото го пазя!
И нека времето
да отмие
тази смъртоносна
отрова... Защото
думите раняват...
Понякога по - остри са
дори от кинжал...
Ще бъда себе си -
лъчезарна и смела
а ключът към душата
го пазя като скъпоценна,
безценна - реликва...
Живейте - пълзете
молете за прошка!
Живейте от интриги
и грачеща зло...!
А светлината -
дано някой ден
да докосне,
уморените
от горест сърца.
Затова казвам стига,
стига толкова много
компромиси...
И пулсира сърцето ми
звездното
и слънцето грее
в душата ми...!
И докосвам с обич
всемира и се моля
с тих благослов!
Този свят да бъде обичан,
да бъде обичан и бял...!
21.05.2019г
Катя Джамова
© Катя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Душата и сърцето са бисери и светини, които не трябва да се хвърлят на псетата и свинете, за да не ги стъпчат, а после да се обърнат и да ни разкъсат. Защото те само от това живеят - от злоба, завист и предателства. Това са характеристиките на безнравственост на тези низши духове, наречени още прети. Затова Лирическата на твоя стих, Катя, постъпва много правилно, заключвайки олтарите си за тези гнусни същества. Само така ще опази неземната си същност и светлината в себе си от свинство и груповщина. Поздравявам те за този, бих казал, идеологически стих!
"Не давайте светинята на псетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете, да не би да ги стъпчат с краката си и като се обърнат, да ви разкъсат.“ Матей 7:6 -
Георги, благодаря ти за искрения коментар!
Да, нека бъдем добри,
нека бъдем човечни
и любовта ни -
светът да озари... -
Думите често са с острието на шпага и резеца на бръснач...
И раняват, оставят белези, дори... понякога отнемат живот...
Нека не забравяме това, когато ни идва да кажем такива...
Поздравявам те.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И пулсира сърцето ми
звездното
и слънцето грее
в душата ми...!
И докосвам с обич
всемира и се моля
с тих благослов!
Този свят да бъде обичан,
да бъде обичан и бял...!