Когато затръшвате ядно врата,

не бързайте в миг да изхвърляте ключа.

Днес вятърът скита се сам по света,

защото това не успя да научи.

С връвчица от спомени - лоши, добри -

ключето привързва ви пак към вратата

и стъпките често, най-неволно дори,

в посоката тръгват, до болка позната.

Зад тая врата е частица от вас

лъч от мечтата ви звезден и чуден,

капки надежда в нерадостен час,

вяра и порив, внезапно събуден,

и сянка от тъмната ваша страна,

стрелички отровни на завист и злоба,

сто късчета ярост и грозна вина,

мъст, безразличие, жестока прокоба.

Душата ви цяла зад тази врата

бяла и черна е. Какво да се прави...

Душата безсмъртна била... Суета!

Ключето за нея недейте забравя!