За теб съм вече само ключът от стената,
за лампата, която свети в жълто.
Когато поискаш можеш да ме щракнеш.
Щрак - щрак - щрак...
За теб съм вече някакво удобство
и даденост, която винаги е там.
Безмълвна, сляпа и безропотна.
А може би съм девиаторен*,
така, за твое улеснение.
Да можеш да ме включваш
и тук - и там, и тук - и там...
Надявам се добре да си ме занулила, ...