Пак стоиш срещу мен на вратата,
и предъвкваш измислици стари,
а таванът все по-ниско отгоре ти пада,
отмалял да подпира протрити лъжи.
Но... побързай – ключът е отвътре
и ще щракне всеки момент.
Вътре - лека тъга ще остави,
но отвън, ще си спомен студен.
Кой ти каза, че съм беззащитна –
козя стъпка ми крие следите.
В този дом съм замлъкнала птица,
но понякога силно удрям с криле по кафеза. ...