Упо̀ен мрак по хребета притихнал
намята хладния си плащ от свила.
Шепти бреза – останала без сила,
брокатите на залеза попила.
И сякаш всичко изтънява мигом –
уханията на сено и риган,
полето – драснато с пастел в индиго,
талаз щурци пред звездната му дига.
Платно, което няма да забравя
и знам – ще нося дълго в паметта си –
непокварена, още неподвластна
на празнодумство, суета, и слава – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up