В лисичите капани на нощта,
аз вълчите си зъби ще повредя.
Ключалка на безскрупулна врата
стои от дограмата ѝ на педя.
Вратата, казват, има две страни.
Правилната никой не я знае.
Надявам се, че в нея ще си ти,
когато аз от другата дерзая.
Падат непостигнати мечти
и въпреки капанът на вратата,
чувствам как надеждата лети,
даже ми е близка и позната.
Щраква на потока мисълта
и капанът хваща своя плячка.
Кой му пука за една врата?...
Пантите ръждясват от закачки....
Вълчи вой, беззъб като съдба
мъчи се да впечатли небето...
Всичко спира пред една врата,
а ключът е усет на сърцето...
© Валентин Йорданов All rights reserved.