Боли, всеки написан стих боли.
Всеки ред сътворен е от сълзи.
Зад всяка рима крие се тъга,
всяка буква едва изписана е от моята ръка.

Всеки миг на теб аз посвещавам
и чак сега напълно осъзнавам
колко място в мислите ми заел си ти.
Защо допуснах го това, ми кажи?

Как завладя толкова бързо моите мечти?
Защо направи толкова тъжни сините очи?
И как сега да преродя своята душа,
като без теб тя е все сама?!

Със сълзи пиша този стих сега
и не знам откъде намирам сили за това.
Ти създал си книгата на моята душа,
но защо написал си я с толкова тъга?!